Зеленски прочиства украинските тайни служби

Ръководството в Киев очевидно е недоволно от работата на собственото си разузнаване и говори за предателство. Русия е обещала на Украйна по-строги условия от преди, ако мирните преговори бъдат възобновени. Преглед на последните новини около войната.

Украинският президент иска да продължи да прочиства вътрешната разузнавателна служба. След уволнението на досегашния ръководител трябва да си тръгнат още 28 служители. Освен това режимът затяга позицията си спрямо сътрудниците на руската армия.

Украинският президент Володимир Зеленски обяви уволнението на 28 служители на украинската тайна служба. Уволненията се отнасят до длъжности и функции от различен ранг, „но причините са сходни: незадоволителни резултати от работата", заяви Зеленски в ежедневното си видеообръщение. Ден по-рано той вече отстрани от длъжност шефа на разузнаването и свой приятел от детинство Иван Баканов, както и главния прокурор Ирина Венедиктова. В понеделник той внесе в парламента искане за уволнението на Баканов и назначи бившия заместник Василий Малюк за временен ръководител на службите.

Сега Зеленски изтъква перспективата за одит на цялата работа на тайните служби. Наскоро украинският президент изрази гнева си, че повече от 60 служители на СБУ и на Главната прокуратура са останали в окупираните територии. Киев смята това за държавна измяна. Медиите обаче изтъкват също, че 47-годишният Баканов, като неспециалист, не се ползва с голям авторитет сред служителите си.

Междувременно в понеделник съпругата на Зеленски, Олена Зеленска, се срещна с държавния секретар Антъни Блинкен в САЩ. В сряда украинската първа дама ще поиска от Конгреса допълнителна помощ. САЩ са най-големият доставчик на оръжие за Украйна. В понеделник главнокомандващият на украинските въоръжени сили благодари на председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили за доставката на ракетните установки Himars. Те са спомогнали за стабилизиране на ситуацията на фронта.

Унгария торпилира политиката на ЕС за Русия

Политиката на ЕС за санкции срещу Русия отново предизвиква дебати в рамките на общността от държави. На срещата на външните министри в Брюксел в понеделник главният дипломат на ЕС Жозеп Борел отправи ясни критики към публично изразените съмнения относно курса на ЕС. Същевременно той даде да се разбере, че според него ЕС ще се придържа към своята политика. Седмият пакет от санкции, включващ ембарго върху златото на Русия, се очаква да бъде приет тази седмица. Следващите няколко дни ще покажат дали това ще се получи. Консултациите за подробностите трябваше да започнат едва в понеделник вечерта.

Няколко дни преди срещата на външните министри министър-председателят на Унгария Виктор Орбан отправи ясна критика към политиката на санкции на ЕС - въпреки че решенията за санкции могат да бъдат взети само с единодушие, т.е. с подкрепата на Унгария. Първоначално той все още вярвал, че ЕС само се е "прострелял в крака", но сега е ясно, че това е било изстрел в белите дробове на европейската икономика, която сега се бори за въздух навсякъде, заяви Орбан по унгарското радио в петък.

Камарата на представителите на САЩ в подкрепа на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО

Камарата на представителите на САЩ подкрепя присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. В понеделник вечерта (местно време) Камарата на представителите гласува с 394 на 18 гласа в подкрепа на резолюция в този смисъл. В резолюцията се изразява подкрепа за „историческото решение" на Финландия и Швеция и се призовават всички членове на НАТО бързо да ратифицират протоколите за присъединяване.

Преди два месеца Финландия и Швеция подадоха молба за присъединяване към западния отбранителен съюз след руската атака срещу Украйна. Според информация от Стокхолм половината от държавите от НАТО вече са одобрили присъединяването на Швеция и Финландия. В момента се обръща особено внимание на това как напредва процесът на ратификация в Турция.

Русия предлага перспективата за по-строги условия за Украйна

Недоволство има и от другата страна: Русия е обещала на Украйна по-строги условия от преди, ако мирните преговори бъдат възобновени. Преговорите в Турция през март са дали конкретни резултати, преди Киев да прекъсне контакта, оплака се Юрий Ушаков, съветник на руския президент Владимир Путин, пред информационната агенция РБК в понеделник.

„Така че, ако преговорите бъдат подновени сега, те ще бъдат при съвсем различни условия", каза Ушаков, без да дава подробности.

Критиците на войната попадат под лупата в Русия

Междувременно руските власти се борят с критиките срещу войната в собствената си страна. Според гражданския активист Павел Чиков Министерството на вътрешните работи, Следственият комитет и тайната служба ФСБ вече са образували 200 наказателни дела срещу противници на войната. В много от случаите спорният Закон за фалшификатите, който беше приет по бързата процедура през март, служи за основа на съдебното преследване. Общо обаче властите прибягват до 22 различни параграфа, за да потиснат критиките към войната, която в Москва може да се нарича само "специална военна операция".

Какво ще е важно във вторник

Лидерът на Кремъл Путин и турският лидер Реджеп Тайип Ердоган ще се срещнат с иранския президент Ебрахим Раиси във вторник. По време на срещата на върха в иранската столица Техеран официално са планирани разговори за подобряване на ситуацията в Сирия, където се води гражданска война. Според Кремъл обаче ще бъдат обсъдени цял набор от въпроси на международната политика, включително войната в Украйна. Срещата се провежда малко след няколкодневното пътуване на президента на САЩ Джо Байдън в региона. Байдън се завърна от Саудитска Арабия - основен регионален съперник на Иран - едва през уикенда.